Случвало ли ви се е да отидете на гости на своя позната, но въпреки усмихнатото ви лице и благия глас, нейното бебе да ви погледне с ужас и да се вкопчи силно в майка си? Не се притеснявайте, проблемът едва ли е във вас. Не разваляйте настроението си и не мислете, че детето не ви харесва. Просто психиката на малчуганите е много крехка и трябва да осъзнаем кои са най-големите й страхове, за да общуваме пълноценно с децата. Не забравяйте, че дори ние, възрастните, си имаме свои тревоги, които трудно преодоляваме, от същото значение е да установим и какво плаши бебетата, за да щадим съзнанието им от негативни емоции.
Страхът от непознатото
На няколко месеца бебетата започват да проучват света и първите хора, с които общуват пълноценно, са техните родители и останалите членове на семейството. Режимът на малчугана е строго регламентиран – храненията почти винаги са в еднакви часове, както и къпането и приспиването. Детето навлиза в определен ритъм и се чувства комфортно, следвайки го. Затова непознатото, новото може да го стресира, особено ако това е човек, който идва за първи път вкъщи и иска да го вземе в ръце. В очите на детето това е нарушител, субект, който изменя реда, разхвърля установените правила. Забелязали ли сте, че бебетата могат да ви се смеят сладко, когато им се плезите, но щом понечите да ги вземете, стаята се оглася от мощен рев? Обяснението за това поведение ще се изясни в следващите редове.
Притеснение да не изгуби обичаните си хора
Тази форма на боязън е свързана с предходната. Като всеки човек и детето предпочита да прекарва време с тези, които познава, които се грижат за него. Същевременно постепенно изграждащата се връзка между бебето и майката кара малчугана да изпитва дискомфорт и дори болка, когато е поверено в чужди ръце. Детето е съхранило в съзнанието си образите на тези, които вижда най-често и когато те отсъстват, не е спокойно. Тревогата, че липсват, го потиска, особено в първите години от развитието на малчугана. Детето изпитва обич и привързаност към майка си и другите си роднини и се чувства заплашено, когато те излязат или е поверено в ръцете на непознат. Ако все пак желаете да му се порадвате, е добре да му позволите първо да свикне с вашата компания, да ви опознае, да запомни лицето ви. След време само ще поиска да контактува с вас, ще ви пипа с ръчички, ще иска да го носите. Не е необходимо да го стресирате, особено когато майката е в състояние сама да се грижи за него.
Ужасът от шума
Повечето деца реагират положително на пеене, говорене и звуци от природата, било то естествени или възпроизведени от записващи устройства. Не е случайно, че много от детските играчки са снабдени с мелодии – бебетата обичат да заспиват, слушайки. Звукът на течаща вода, леко бръмчене, например като от сешоар, могат да успокоят мъника и да му помогнат по-лесно да се унесе в сладък сън. Децата обичат подобни звуци, защото им напомнят на това, което са чували в утробата на своята майка. Очевидно тази тактика работи, защото в интернет вече е пълно с клипове и аудио файлове, на които са възпроизведени шумове като тези, които бебето слуша преди да се роди. Позитивното въздействие на тези звуци става все по-популярно сред родителите, но проблемът със страха и внезапния плач при други шумове, си остава актуален. Бебетата приемат за нормални звуците от утробата на майка си или от заобикалящата ни природа, но се стряскат от други. Силният и нетипичен смях, крясъците, прекалено шумната прахосмукачка, входният звънец, телевизорът или някой електрически уред могат да породят безпокойство у бебето. Ако забелязвате негативна реакция от страна на своето дете при определени шумове, е добре да ги избягвате или поне да ги ограничите до минимум, за да предоставите спокойна среда за развитие на бебето.
Изброените страхове са типични най-вече за бебетата и децата на възраст до 2-3 години. С еволюиране на съзнанието и в течение на времето, малчуганът започва да се притеснява и от други обекти или явления. Между страха от чудовището под леглото до ужаса да бъдеш низвергнат от връстниците си и обявен за различен или неприятен. Важно е да сме винаги до децата си, за да успеем да уловим тревогите им и да им помогнем да извървят пътя към тяхното преодоляване. За да бъде успешна тази задача, е необходимо първо да работим над себе си. Не трябва да плашим децата, да подхождаме негативно към тях или да им прехвърляме своите собствени фобии…Неотдавна чух една майка да казва на момченцето си: „Не се радвай на това куче, не го гледай, че върти опашка, може да те ухапе. Много е опасно!“. Лицето на детето моментално пребледня. Нека бъдем мотиватори на децата си, а не техни потисници.
Публикувано от